Опознайте корените
Разходка назад в историята можете да направите из останките на античния град в Сандански (разположен в центъра на съвременния град), обявен за археологически и културен паметник с национално значение. Местата за религиозен туризъм в региона са Роженският манастир – най-големия ортодоксален храм в Пирин, и църквите в Мелник. Ако пък ви влече свръхестественото, посетете Рупите и църквата на Преподобна Стойна.
Многобройни артефакти се намират в град Сандански, както в историческия музей, така и на открито, в центъра на града. Местността е известна с минералните си извори, чистия въздух, мекия климат и красивия парк - само на 15 минути от Zornitza Family Estate.
Един от най-популярните маршрути ще ви отведе до Рупите, където една от най-известните български личности - баба Ванга, прекарва последните си дни. Районът е на 15 минути път с кола от Zornitza Family Estate. Комплексът около къщата, църквата "Света Петка Българска" и отлично поддържаният парк привличат български и чуждестранни туристи.
Чудеса и мистични сили властват над село Златолист, където Преподобна Стойна използвала пророческите си способности за изцеление и предвиждане на бъдещето. Манастирът в селото е наречен Свети Георги, в чест на нейния покровител.
От културно-историческа гледна точка, най-значимата забележителност в мелнишкия регион е храмът Свето Рождество Богородично в Рожен. Това е най-големият православен манастир в Пирин и е вековен духовен център. Там се съхранява чудодейната икона на Света Богородица Портаитиса, която е реплика на Панагия Портаитиса от Ивироновия манастир на Атон.
Мелник се намира само на 5 километра от Zornitza Family Estate и е най-малкият град в България, известен със своята уникална архитектура, криволичещи калдъръмени улички и с плодово-мекото си вино от Широка мелнишка лоза. Най-популярните къщи са Кордопуловата къща, Пашовата къща, Литовата къща, Болярска къща (която е и най-старата запазена къща в България).
Огражден не е като другите планини. Ако караш от Петрич към границата с Македония, отляво се пада Беласица – покрита с плътна наметка от гори, тучна и мека, тук-таме прорязана от малки селца. Отдясно е Огражден – гола и камениста, някак дива и безмълвна. Но пък те тегли да я опознаеш поне малко – колкото ти позволи.
В края на лятото решаваме да посетим един от символите на планината – манастира „Свети Георги“, известен като Чуриловски, Игуменски, Огражденски, а нерядко и дяволски. Знаем от нашите приятели от село Боровичене, че манастирът се намира над село Гега и че отваря врати само на големи празници, а отецът, който го отваря, идвал от съседно село, яхнал муле.
До светата обител може да се стигне и с кола, но за предпочитане високопроходима. Иначе може да паркирате на главния път и да повървите около километър. От всички страни се откриват великолепни гледки, но не се чува и звук. На метри преди входа е първата чешма, на метри след входа – втората, а докато се разхождаме из двора, откриваме още две. Ако не друго, си имат вода на това място. И дяволи също – повече, отколкото може да видите в десет църкви накуп. Целият притвор на храма е изрисуван със сцени от Страшния съд, дяволи дебнат отвсякъде (оттук и името на манастира).
Има нравоучителни рисунки за различни професии – воденичарят, който лъже, е с вързан за шията камък, овчарят – с вързана овца, шивачът, ако е крал от платовете на хората, е с вързана огромна ножица и прочее ужасии. Рисунките са в ярки, сравнително скоро обновявани цветове за още повече въздействие. Мястото като цяло изглежда поддържано и обновено. Освен църквата, която е заключена, в двора се издига прясно белосана камбанария и реставрирана сграда с чардак и натежала от грозде асма отпред. Тъй като няма кого да питаме, зачитаме информационните табели и сайтове, за да разберем повече за мястото. Така научаваме, че манастирът е издигнат първоначално през XIV век, разрушен при османското нашествие и възстановен през 1858 г. Разрешение за това дал султан Абдул Меджид, а ферманът, издаден от него, се съхранява и до днес. Към манастира имало килийно училище за децата от околните села – очевидно това е сградата с чардака и лозата. Първият преподавател бил Стоян Гълъбов, изпратен на разноски на местните чак в Цариград с идеята да получи качествено образование и да предаде знанията си на българските ученици. Опитваме се да си представим как са стигали децата дотук, особено зимата, и поемаме по обратния път. Минута по-късно срещу нас се задава куче – първата жива душа от около час. А след него – муле с дисаги и възрастен мъж. Да, оказва се дядо Кирил, за когото бяхме чували, но не се надявахме да имаме късмета да срещнем. Връщаме се с него, естествено, дава ни да отключим църквата – било на хубаво, и се приготвяме да слушаме. Насреща ни седи изправен мъж, на когото 83-те години изобщо не личат, с черен панталон с ръб, спретната риза и отлично оформена артистична брада. „От 53 години се грижа за манастира, както и за храма в село Долене (също в Огражден). Като бях по-млад, обикалях пеш или с мотор, но от доста време съм с муле“, разказва дядо Кирил. Има си баба, седем години по-млада от него, и две деца. Живее в село Кукурахцево, на 3 км от манастира, което до 1947 г. е било една от 12-те махали на бившето сборно село Игуменец. „Кукурахцево е основано малко след падането на България под османска власт от двама братя – Палано и Стоян, бегълци от град Кукуш, днес в Гърция. Братята се установяват в Огражден, бягайки от турците, и си разделят земите, като единият остава в днешното село Чурилово, а другият в Кукурахцево. Манастирът е между двете села.“
Впечатлява ни чистата мисъл, богат речник и бистър ум на свещеника. Оказва се, че е получил образованието си именно тук – в килийното училище, в което е учил от 1944 до 1947 г. Носели си една торбичка с хляб, една с буквар и тетрадка, а зимата – и по едно дърво за огрев.
„Вярата търси просвета, а оттам идва и свободата – училището се появява 20 г. след отварянето на манастира. Имаше дисциплина, уважение към учителя, жажда за знания…“
Отец Кирил се връща в по-близкото минало и си спомня как местни майстори от Петрич реставрирали стенописите през 1979 г. със специални бои. Обръща ни внимание на турската черница в двора, специално донесена от Азия, за която се вярва, че помага при болести. Разказва ни за изобилието от светена вода в манастира, докарана през 1966 г., като владиката осветил самия извор, който е на 1000 м оттук.
Поглеждам крадешком към изрисувания свод с дяволите, връщам се към сладкодумния отец с ангелско излъчване и си мисля, че човек винаги има избор в коя посока да гледа.
Античният град Хераклея Синтика е едно от най-интересните места за посещение в България за любителите на историята и археологията.
Хераклея Синтика е античен град, чиито руини са открити в землището на Рупите край Петрич. Градът е основан през 340 г. пр. н.е. от цар Филип II, баща на Александър Македонски. Носи името на митичния герой Херакъл, а първите му заселници са тракийското племе синти. Разкопките на града започват през 2007 г. Сред най-интересните находки е част от мраморна статуя на богинята Нике, светилище на богинята Немезида, римска златна верижка на над 16 века. През юли 2023 беше открита оброчна плочка на тракийски конник, която бе призната за „Откритие на 2023“ на годишните награди на кампанията „Чудесата на България”. През май 2024 г. приключи реализацията на мащабен проект, който направи древния град много по-достъпен и приятен за посещение.
